Leviticus 7

1„Ето и закона за жертвата за вина; това е велика светиня. 2Жертвата за вина трябва да се коли на мястото, където се коли всеизгарянето, и свещеникът да поръси с кръвта ѝ около жертвеника. 3Той трябва да принася всичко, което е тлъсто: опашката, тлъстината, която обвива вътрешностите, 4двата бъбрека и тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели заедно с бъбреците. 5После свещеникът да изгори това на жертвеника за жертва на Господа; това е жертва за вина. 6Всеки мъж от свещенически род може да яде от нея. Тя трябва да се яде на свято място; това е велика светиня.

7 ^a Да има един закон както за жертвата за грях, така и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който извършва чрез нея очистването. 8Който свещеник принася жертва за всеизгаряне на някого, кожата от всеизгарянето, което е принесъл, принадлежи на свещеника. 9 ^b И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, приготвен в тиган или тава, принадлежи на свещеника, който го е принесъл. 10 ^c И всеки хлебен принос, смесен с елей или сух, принадлежи по равен дял на Аароновите синове.

11 Ето и закона за мирната жертва, която се принася на Господа: 12ако някой я принася от благодарност, тогава с благодарствената жертва да принесе безквасни хлябове, омесени с елей, безквасни питки, намазани с елей, пшенично брашно и кори, омесени с елей. 13При благодарствена мирна жертва нека принесе като свой принос и квасен хляб. 14От целия си принос да принесе едно от тези неща като принос за въздигане пред Господа; това да принадлежи на свещеника, който поръсва с кръвта на мирната жертва. 15 ^d Месото от неговата благодарствена мирна жертва да изяде в деня, когато се принася, да не оставя нищо от него до сутринта.

16 Ако някой принесе жертва чрез оброк или доброволен принос, да се яде в деня, в който се принася; а каквото остане от нея, може да се яде и на другия ден; 17а каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори на огъня. 18 ^e Но ако се изяде нещо от месото на мирната жертва на третия ден, тя няма да бъде благоприятна и няма да се зачете на онзи, който я принася; това е осквернение и онзи, който яде от нея, ще приеме грях върху себе си.

19 Ако това месо се допре до нещо нечисто, да не се яде, а да се изгори на огън; а от неоскверненото месо може да яде всеки, който е чист. 20Но онзи, който яде от месото на мирната жертва за Господа и приеме нечистотата върху себе си, да бъде изтребен сред народа си. 21Също и онзи, след като се е допрял до нещо нечисто – до човешка нечистота, нечисто животно или до каквато и да била нечиста гнусота, яде от месото на мирната жертва за Господа, да бъде изтребен сред народа си.“

22 И Господ каза още на Мойсей: 23„Заповядай на израилтяните: „Да не ядете никаква тлъстина – нито от вол, нито от овца, нито от коза. 24Тлъстината от умряло или от разкъсано от звяр животно може да се употребява за всичко, но не трябва да я ядете; 25защото който яде тлъстина от животно, принесено в жертва на Господа, ще бъде изтребен сред народа си. 26 ^f И никъде в жилищата си да не ядете кръв – било от птица или от животно. 27 ^g Всеки, който яде каквато и да е кръв, ще бъде изтребен сред народа си“.“

28 Господ каза още на Мойсей: 29„Заповядай на израилтяните: „Който принася мирна жертва на Господа, да принесе част от мирната жертва като принос на Господа; 30с ръцете си да я принесе в жертва на Господа. Да донесе тлъстината с гръдната част, като ги представи по обичая пред Господа. 31Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гръдната част принадлежи на Аарон и на синовете му. 32Също и дясната плешка от мирните ви жертви давайте на свещеника като принос за възношение. 33Който от Аароновите синове принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, на него принадлежи като дял дясната плешка. 34Защото Аз взимам от мирните жертви на израилтяните гръдната част, принесена по обичая пред Господа, и въздигнатата плешка и ги давам на свещеника Аарон и на синовете му като вечен дял от Израилевите потомци. 35Това е делът от Господните приноси за Аарон и синовете му в деня, когато застанат пред Господа да свещенодействат, понеже са помазани. 36Този дял Господ заповяда да им се дава в деня, когато ги помаза. Той е тяхно вечно право за поколенията им“.“

37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебен принос, жертва за грях, жертва за вина, жертва за посвещение и за мирна жертва, 38който Господ даде на Мойсей на планината Синай, когато заповяда на израилтяните да принасят на Господа своите приноси в Синайската пустиня.